Безцветните зелени идеи яростно спят

Наталия Йорданова

04- 18. 07. 2024

През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност понастоящем съществува като документация в архив от цифрови изображения, като набор от информация. За този проект тя категоризира архива и го структурира в сбор от характеристики. След това го изучава и намира начини да го превърне в граматика, като го използва за създаване на нови произведения. Така той се превръща от носител на визуални и формални качества, които предизвикват асоциации и емоционални реакции, в 0-ли и 1-ци.

          Обмисляйки своя архив, Наталия се интересува в какво може да се преобрази този материал, ако бъде използван като набор от данни. Звуците се трансформират в нови композиции, текстът в картини, а изображенията в инструкции, които могат да бъдат претворени.

В повечето случаи алгоритмите се обучават от данни без ясен произход; източникът е изгубен, а авторът е анонимизиран. Разработен в сътрудничество с Дейвид Рау—компютърен учен, с когото Наталия изследва машинното обучение от няколко години—„Безцветните зелени идеи яростно спят“ използва лична информация вместо мащабни генеративни модели. Чрез създаването на опростена компютърна програма, предварително определените свойства на произведенията се семплират, за да се създаде структурна база за нови инструкционни творби.        Заглавието на изложбата, „Безцветни зелени идеи яростно спят“, е фраза от книгата на Ноам Чомски „Синтактични структури“ от 1957 г. Тя демонстрира разликата между синтаксис и семантика: пример за това как едно граматически добре оформено изречение не предава очевиден смисъл. Приносът на Чомски към лингвистиката определя синтаксиса на езиците за програмиране и по-късно има огромно значение за областта на компютърните науки, машинното обучение и изкуствения интелект, като до голяма степен повлиява върху възприемането и възпроизвеждането на знания.

          Граматиката без контекст, подобна на системата, която Наталия създава на основата на предишната си работа, определя синтаксиса на езиците, но не може да изрази факти за тяхната семантика. Тази концепция е предпоставката за нейните инструкционни произведения, които тя разглежда като отворени възможности. Те се „изпълняват“ всеки път, когато наблюдателят си представи тяхната възможна реализация. Публиката се превръща в генеративния алгоритъм, а наборът от данни, с който си служи, са субективното знание и човешката памет.

Наталия Йорданова (род. 1991 год в България, живее и работи в Амстердам) е интердисци– плинарна концептуална художничка. Като част от постоянно развиващото се търсене на възможни светове и широкото използване на спекулация, артистичната практика на Йорданова е проекция за бъдещето, субективен синтез и материално предложение за това, което определя настоящия момент. Има магистърска степен в специалност Dirty Art в Sandberg Institute в Амстердам, Холандия (2020). Преди това тя завършва бакалавърска степен по изящни изкуства в Royal Academy of Art в Хага (2018), както и фотография в Националната академия за театрално и филмово изкуство в България (2013). Нейни творби са показвани на международни изложби в Холандия, България, Белгия, Германия, Египет и Обединеното кралство.

Проектът „Безцветните зелени идеи яростно спят“ е резултат от работата на Наталия Йорданова като стипендиант на платформата за дигитални изкуства e-valuation 4.0 на фондация “ДА ЛАБ”. Куратори и ментори в процеса са тримата основатели - проф. Венелин Шурелов, д-р Галина Димитрова-Димова и Антони Райжеков. Дейностите по платформата e-valuation 4.0 се реализират с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“.