ПОСЛАНИЕТО НЕ Е МЕДИЯТА

Желко Терзиев

2-13.09.2023

На пръв поглед съдържанието на проектите на Желко Терзиев наподобява причудлив набор от  визуални послания заети от ежедневната информационна лавина от образи. В нея необозримото количество на фрагментарни късове от реалността все повече отлага усилието за осмисляне на тяхното качество. Аналитичното наблюдение на Терзиев върху възприятията на съвременния човек може да бъде асоциирано с изследователския фокус на  Джовани Сартори. Той описва необратимата метаморфоза в човешката природа назована от него Homo Videns, в резултат на която, в съвременните общества, хората се трансформират от същества, характеризиращи се с рационално мислене, в индивиди, при които образът измества вербалната комуникация, а зрителната сетивност доминира над способността за логическа оценка.  

Изборът на заглавие „Посланието не е в медията“ не улеснява търсенето на ясен наратив сред картините и обектите в изложбата. Защото тя представя  „обществото на спектакъла“ формулирано от Ги Дебор като място, в което образите, откъснати от всеки аспект на живота, се сливат в общ поток и неговото единството вече не може да бъде възстановено. Така визуалния свят на Терзиев нараства едновременно във всички посоки без йерархии и исторически зависимости като една постмодерна археология от артефакти, в която речта и образите влизат в директен сблъсък. Художникът коментира мястото и ролята на езика в съвременния познавателен процес като подменя текстовете към комикса  за най-богатия измислен герой чичо Скруч и патока Доналд  с  откъси от „Есета“ на Хосе Ортега и Гасет. Несъвместимостта между думи и изображения задава въпроса каква е тяхната  функция, след като те престанат да бъдат инструмент за обмен на идеи и смисъл в общества, в които човешката реализация вече не се отъждествява с това, което човек е, а с това, което притежава. Загубата на дълбочина и качество на зрелищния език, несъзнателното живеене в съзерцаване на „доминиращите образи на потребността“ създава порочен кръг от изолация и отчуждение, а общностното тяло се разпада. Неговият фундамент, подобно на преминало през реставрация археологическо откритие, е представен в изложбата  под формата на човешки стъпала, които носят следите от различни културни пластове на безвъзвратно изчезнали епохи.

Ирина Баткова