Материя и Време

01 - 16.09.2022

Михаил Михайлов
Иван Мудов
Рассим
Симеон Симеонов
Станка Цонкова - Уша

 

Куратор: Вера Млечевска

Произведенията в изложбата са резултати от краткотрайни и интензивни процеси, от дългогодишни аналитични експерименти, а в някои случаи от случайно скупчени прашинки или епохални наслоявания на пластове. Всички картини съдържат различни скорости, малки отрязъци на ускорението и забавянето във времето, някъде между Големия взрив до кадър на забавена скорост.

Времето може да е запечатано в разливащото се петно, което застива в обагрена лепкава утайка на платното или се спуска скоростно по гладък лист хартия залят с реактив. Разливането на веществото има градация и мирис - температа и маслото миришат различно, интензивни като миризмите в кухнята, докато готвим. Но не така миришат картините на Рассим. Те имат собствен индивидуален мирис - излъчване на молекулите , което засвидетелства стареенето на картина.

Материята се сгъва и напуква от процеси като образува малки вдлъбнати канали, все едно набраздява съдбовните линии на дланта. В това на пръв поглед произволно движение на линиите сякаш има някаква очевидна, но неразгадаема карта - лабиринт от параболи и криви непроницаеми като делтата на Ориноко. Може съсредоточено да последваме с поглед някоя отчетлива крива, докато се изгубим в друга и да си кажем, че в това няма никакъв смисъл.

Структуратa на кристална решетка е по-стабилна - тя обещава някаква рационална формула, макар и студена като втвърдена за десетки милиони години магмена маса. Такава ни се представя обозримо в повърхността на планински масив разчертан и овладян във векторен 3D модел. Сред острите пречупвания в една линия се издига някакво набъбване, издуване и признак за органична интензивност, която Симеон Симеонов се бори да удържи в един лист хартия.

Всяка една структура следва еднопосочния си ход да се разпада и рои на отломки, камъчета, песъчинки, а после се смесва с органичните люспи на микро системите – чисто и просто прахоляк по пода. Секреция на битието, която издава неизбежния хаос и разпад дебнещ от всякъде в подредения свят на човека.

Художниците улавят тези процеси, което могат да тестват само чрез материята и докато се борят с времето, което им избягва или изисква тяхното стоическо търпение.

Вера Млечевска