Златка Яръмова & Георги Гиков

20.01 – 08.02.2022

Това, което знаеш, е това, което знаеш

Второ недействие по Витгенщайн

 

В своя ранен труд Логико-философски трактат целта на Витгенщайн е да начертае граница на мисълта, в рамките на която мислимото е възможно. Но по този начин границата като разделение е разделение между два свята – светът на мислимото и светът на трансцендентното. Светът на трансцендентното е още светът на това, което не може да се назове – границите на мисълта са границите на езика.

Но чертаейки тези граници в своя трактат и едното, и другото биват обговаряни. По този начин самият Логико-философски трактат стои едновременно и в двата свята. Така като произведение той напомня една сюрреалистична поема, която е едновременна супер реалност, като резултатът от връзката между непосредствената действителност и тази, която е отвъд нея. Трансцендентирането между реалностите прави смисъла на една сюрреалистична поема смисъл от друг порядък. На пръв поглед тя е безсмислена, защото в нея присъстват множество смисли.

Представях си една стълба като метафората за акта на трансцендентирането между нива на реалност – тази и другата, а може би и още. Нива на реалност, съставени от възможностите на един език, като диалог на театрална пиеса – нейната тъкан. Протагонисти и антагонисти качващи се и слизащи по тази стълба на диалога, чертаеща светове.

Краят на пиесата е краят на трактата, където една от последните пропозиции, с която той завършва, е следната. 6.54 „Моите пропозиции изясняват с това, че този, който ме е разбрал, накрая ги разпознава като безсмислени, ако се е издигнал чрез тях – върху тях – над тях. (Той, така да се каже, трябва да блъсне стълбата, след като се е изкачил по нея.)“