ОНТОЛОГЕМИ НА СТРАННОТО

Радослав Мъглов

15.12 2021– 03.01.2022

Въпросът, който изложбата "Онтологеми на странното" идентифицира, е за свободата на постигане на опит през телесното, като основен метод за разграждане на категории и освобождаване от табута по отношение на телесното. Аморфна плът, нервно трептяща между органичното и неорганичното, вербален образ или просто лудост: каквато и дедукция да се приложи към дискусията за работата на Мъглов и каквато и да е причината, не може да се прикрие с воала на конвенционалната понятийност. Тези видове „материя“ са безформени, неопределими. Те не приличат на нищо конвенционално и се противопоставят на процеса на асимилиране през каквото и да е понятие или с каквато и да е абстракция. Вместо да класифицира странното, ужасяващото като изключение от нормата, в работите представени в изложбата, различността всъщност е норма. За Мъглов, всичко което определяме като чудовищно и ужасяващо е само по себе си уникално, неопределимо, то не може да бъде възприето като отклонение от нормалното, защото то не може да възникне извън същия този контекст на възникване на нормалните неща. Може да се каже, че чрез артикулиране на това което е категоризирано като ужасяващо и деформирано и съответно маргинализирано, изложбата аргументира неговото съществуване, прави го мислимо, чрез иронична псевдо-научна класификация, превръща го в материал преводим и възприемаем в по-широк обществен контекст. Чрез съжденията си, той се стреми да аргументира необходимостта от премахване на категоризация. Конвенцията не предполага съвместимост с изключението, конвенционалния подход дефинира нормата а всичко останало, другото е неопределимо. През вглеждане в това, което ужасява и отблъсква, става и осмислянето му, както това се случва с правилните неща, като по този начин дихотомиите губят своята опресивна характеристика, стереотипизацията и предразсъдъците се обезсилват. Обществото е по-склонно да се консолидира около общи параметри за това, което може да бъде определено като отблъскващо, отколкото за подобно консолидиране на това, което представлява привлекателното. Обществото е в състояние да разпознава и потиска, маргинализира другото в много по-голяма степен, отколкото да го припознае, като такова, което всъщност е продукт на един и същ контекст. Чрез работите си, Мъглов разгражда табута и норма, отваря възможността за интерпретиране на отблъскващото и това което предизвиква отвращение, легитимира неговото съществуване, защото то е, то не е фикция.