СКРИТИЯТ КАМЪК

Дарина Пеева & Росица Гецова

01 – 15.07.2021

Храмът Рьоан-джи е известен със своята знаменита градина с камъни в Киото, Япония. Той е от голямо културно и историческо значение и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Рьоан-джи е построен от Хосокава Кацумото през 1450 г.

Петнайсет черни необработени камъка, организирани в пет групи, от която и да било гледна точка на посетителите в градината от този ред на 15-те камъка винаги един е извън погледа, скрит от другите камъни. Всеки вижда 14 камъка от своята гледна точка. Градината е символ на учението на дзен будизма, осъзнаване на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.
Какво е значението на градината? Някои оприличават пейзажа ѝ с острови в бурен поток, а други – с появяващи се от мъглата планински върхове. Има и такива, които смятат, че градината не символизира нищо, а е просто абстрактна подредба на обекти в пространството, която цели само и единствено да провокира медитация. От определена гледна точка разположението на камъните напомня формата на дърво, позната ни от природата, но дори това вероятно е спекулативна, чисто визуална интерпретация. Може би някъде там се крие и тайната при създаването и съзерцаването на градината – да отнемем на погледа способността “да гледа визуално”. Едва тогава ще видим скритото – може би петнайстия камък.

По десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах в петнайсетте необработени камъка, пръснати по белия пясък. Прави се крачка около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринайсет камъка. Петнайстият – същият, който досега е оставал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг. Следваща крачка – същият гениално планиран хаос се осъществява отново – оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора. Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината – те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринайсет камъка.

Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин, всеки – по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: “Аз виждам света правилно, а останалите – не.

Дарина Пеева и Росица Гецова представят интерпретация на скрития камък в галерия Аросита - огледална инсталация, графика, обекти и видео, различен начин да открием сритото в себе си или да извадим нещата, които крием.