22.03 - 04.04.2019

Интердисциплинарен диалог между визуалния артист Иглика Христова и биологa Клер Дамезeн
 
Проектът e подкрепен от Diagonale Paris-Saclay (Франция) в контекста на програмата „Coup de Pouce“ за 2018 г.
В сътрудничество с микробиолога Росица Ташкова при реализирането на работатa „Microstructure(s)“, която използва развитието на почвените микроорганизми като « артистичен материал ».
Като резултат от сътрудничеството ми с биолога Клер Дамезен, тази изложба е желание зa потапяне в микрокосмоса на дърветата. Mежду рисунката като средство за изследване и микроскопичните наблюдения на вътрешните тъкани на различни видове дървета, се формира постепенно определен диалог. Докато микроскопичните образи заедно с научните познания се опитват да обяснят рационално тайната на скритата жива материя, то рисунката добавя друго възприятие на биологичната реалност. Въпреки че художествените и научните изразни cредства са много различни, с тази изложба се открива един друг достъп до най-скритите части на елементите в природата. Носейки в себе си определена изначална субективност, рисунката няма за цел тук да обяснява научното микроизображение, а по скоро да изрази неговата универсалност извън научната рамка. Рисунката непрекъснато се стреми да създаде една чувствителна връзка с реалностите на живия непрекъснато променящ ce свят, скрит под кората на дървото. Опитва ce да „осинови“ невидимите биологични явления. Макар да изглежда неподвижно, дървото ce намира в състояние на постоянна мобилност, както външна, така и вътрешенa. Всички познаваме външнaта която се отнася до климатa и начина, по който клоните „реагират“ на бризa или бурята. Втората обаче остава скрита за за сетивата ни. Тя се ръководи от търсенето на енергия и е определяща за растежа нa дървото.
 
Серията от рисунки „Bio-graphie(s)“, както подсказва името ѝ, изразява връзката между bios (животът в неговите органични проявления) и graphie (от гр. писане или вписване на графични знаци). Върху или извън хартията, рисунките се стремят да изразят скритата мобилност на дърветата. Клетъчната структура, както и циркулацията на течностите с хранителните вещества, наблюдавани вътре в дърветата, определят отправната точка за всички работи. Трансформирана в 3D пейзаж или свободно интерпретиранa от артистичния жест, клетъчната структура на дърветата e показана като една постоянно движеща се системa. Всяка рисунка се превръща в нейна вариация. Пространството на галерията е разгледано като метафора на сърцевината на дървото, като по този начин приканва зрителя да се потопи в това „вътрешно пространство“, където може би се крие самият принцип на живота като движение. В търсене на този фундаментален принцип, който докосва всички форми на живот на Земята, неизбежно възниква въпроса, би ли могъл невидимият свят на дървото, с неговата структура и микро функциониране, да разкрие неща свързани със самите нас? Именно около този не съвсем доизказан въпрос, рисунките около изложбата „В сърцевината на дървото“, се вплитат в пространството.

Иглика Христова