ПРИСЪСТВИЕ И ОТСЪСТВИЕ I & II

Елена Петева

17 - 31.07.2017

"Работата ми е алегорично изображение на човешкото състояние. Външното е емблематично за вътрешното ­– дали външното изображение разкрива вътрешното състояние или пък образът персонифицира идеята. Използвам лицето, ръцете, формалните и техническите решения, и работния ми процес като алегорични средства, чрез които търся да уловя човешкото присъствие, състояние и преходност. Ефимерната същност на ‘‘сега’’, паметта за миналото (‘‘преди’’) и усета за това което предстои (‘‘след’’) създават една по-голяма и по-истинска реалност, в която едновременно съществуват нашето присъствие и отсъствие. Често мисля, че това което се стремя да направя в работата си е да изобразя неща, които сигурно не могат да бъдат изобразени."                  

Елена Петева

 

Пиксели, въглен и акрил върху хартия

 

Елена Петева е родена в София, учи изкуство в САЩ и след много специализации в Европа и Америка, днес тя преподава рисуване и живопис в Университета на Масачузетс Дартмът. Позната е с творби в областта на живописта, рисунката, графиката и мултимедията, но фактът, че нейни творби са показвани в ред музеи и галерии по целия свят, съвсем не й пречи да се връща в България и да показва актуалните си произведения. Две поредни изложби в галерия „Аросита“ през 2015 и 2017 г. ясно говорят, че за нея София продължава да е опорна точка. Подобен тип мислене в континуитет не е случайно, и по принцип, то е характерно за личности, които носят същностна интелектуална памет за местата, от които произлизат. При Елена Петева роля за това има най-вече семейната среда, която (ако се съди от последната изложба в София) е много важна, тъй като там присъстваха, освен автопортретите на художничката, образите на нейните родители (хора с ясна следа в българската съвременна култура). Формирането на културна памет е особено важно за създаването на актуално изкуство чрез преднамерено дефиниран като креативен собствен контекст, докато започналите в чужда среда „на чисто“, често са принудени да пристъпват към радикална автоколонизация по отношение на самите себе си.

Работите на Елена Петева са монохромни и хладни като излъчване. Хладни, в смисъл на рационални. Изпълнени в комбинация от акрил и въглен върху хартия, те носят в себе си дълбоко и разнопосочно наследство. От американкската любов към реализма и фотореализма, от рационалността на концептуализма, но и към традициите на психологическия портрет. Затова „реализмът“ на тези портрети не бива да ни подвежда. Те обезпокояват, защото съдържат напрежението на преминаването, на удържания с мъка миг, на секундата съмнение, пробягала по лицето на портретувания млад мъж. Преходността е плашеща и преднамерено търсена и Елена Петева неслучайно пише в свой програмен текст: „Ефимерната същност на „сега“, паметта за миналото „преди“ и усета за това, което предстои „след“, създават една по-дълбока и по-истинска реалност, в която едновременно съществуват нашето присъствие и отсъствие. Често мисля, че това, което се стремя да направя в работата си е да изобразя неща, които сигурно не могат да бъдат изобразени“.

В тазгодишната изложба в „Аросита“ образът на преходността е потърсен и чрез мултимедийна проекция. В затъмнената зала, върху портрет (въглен на хартия), се прожектира филм с постепенно променящ се образ на същия портрет. Проектираният образ постепенно потъмнява. Петминутният филм е съставен от над седемдесет изображения, които се променият плавно – докато накрая всичко потъва в мрак, дори и самият зрител. Тук смисълът на произведението се състои в обединяването на разделените образи – материален и дигитален. Статика и динамика. Филмът (като времево изкуство) някак естествено носи идеята за преходност, контрастирайки с вечната роля на изобразителното изкуство – да запечатва времето.

Впечатляващи творби на една подчертано интелектуална, съсредоточена, лаконична в изразните си средства и значима за съвременното изкуство Елена Петева.

 

Свилен Стефанов