Скулптурата като хоби

Александър Вълчев

17-31.10.2014

В своята самостоятелна изложба в галерия “Аросита” Александър Вълчев се завръща към едно сериозно занимание – скулптурата от дистанцията на любител. Художникът - дипломиран скулптор обследва отново статиката на телата и обемите в пространството, но сега не цапа ръцете си в смеси и калъпи, а аналитично разглобява и сглобява, регистрира и документира равновесието на различни структури. Това той прави с аналитичното око на фотообектива, под формата на скица и колаж, или пък изпробва нагледно в конструкция от велпапе.

Художникът ще остане завинаги безкрайно респектиран от скулптурата заради сложността и майсторството, които тя изисква. Той разпознава нейните принципи, откривайки ги неволно във всякакви ежедневни и житейски ситуации. Обектите на Александър Вълчев - намерени случайно, видени на улицата или построени от самия него са сведени до чиста форма, ритъм и композиция, извадени са от техния културен контекст или са нарочно поставени в друг – винаги този на изкуството.

Обсесията от безкрайно регистриране на скулптурни обекти превзема, както съзнанието на художника, така и пространството на галерия “Аросита”. Там той пренася част от ателието си и заедно с това целия нескончаем процес на трупане и създаване на изображения разгърнат в изобилен брой фотографии, рисунки, скици и колажи.

В течение на времето, интересът към определен конструкти се пренася към всякакъв вид обекти: железобетонни паметници, кашони, кофа за смет, които по галилеевски с еднаква лекота преодоляват гравитацията. Сякаш в тази безтегловност се събират въжделението на художника да разполага с мащабите на архитекта и желанието на архитекта да овладее фриволното въображение на художник. Тези и други противоречия се пресичат и развързват в изложбата на Александър Вълчев.

Вера Млечевска