ИВА ЯРАНОВА И ЙОНКО ВАСИЛЕВ

12. - 25. 03. 2014

Галерия „Аросита“ представя изложба, в която действащите лица са художници, които (поне на пръв поглед) не изповядват сходни изобразителни принципи. Показаните неща са различни и като знакова система,  и като стилови характеристики. Но е възможно тъкмо оттук да започва разкриването на същността на тази изложба, защото общото между двамата автори е по-скоро в начина на осмисляне на съвременната живопис. Очевидно е, че те се чувстват свободни да пресичат най-различни полета. От фигуралния мистичен символизъм на Ива Яранова, до експресионистичния, достигащ понякога до абстрактност живописен почерк на Йонко Василев.

Живописта на Ива Яранова се гради върху своеобразна митологизация на образите, на някакъв личен сюрреалистичен възглед. Нейните картини са подкупващи като живописна повърхност, но са и кошмарни като образност и евентуални проекции на фантазията. Мисълта би могла да тръгне в много посоки, но тази живопис не разказва стройни истории. Привидно позната, символиката на Ива Яранова не поддържа фабула и в даден момент зрителят може да се окаже изненадан от нейния херметизъм. Познатото свършва още някъде там, където първоначално любезно се е показало. При всички случаи това е автор, който не от вчера е изработил подчертано лична интелектуална територия.

При Йонко Василев нещата стоят по различен начин. Той от много години е тясно свързан с развитието на съвременното българско изкуство и е пристрастен колекционер. Хора от този тип неизбежно се оказват и в ролята на автори на произведения на съвременно изкуство. Определено може да се каже, че тази роля му приляга. Защото това е преимуществото на отстранената позиция. Възможността да виждаш нещата едновременно отвътре, но и отвън. Да създаваш, докато в същото време наблюдаваш създаваното през призмата на историята на изкуството, а защо не и през очите на приятелите си художници, чиито произведения обитават домът ти. Високата степен на разнопосочно общуване и самообщуване, превърналото се в страст наблюдение на съвременното изкуство води Йонко Василев и до разнопосочни експерименти – от фотография до дълбоко личностен експресионизъм. Но това е експресионизъм правен по-скоро от позицията на интелекта, нещо което го прави вторично обработен, т.е. концептуализиран.

При всички случаи това е изложба, която заслужава да бъде видяна. Ива Яранова и Йонко Василев са (може би) две страни на една и съща (живописна) монета.

Свилен Стефанов