БРЕГОВЕ НА СПОМЕНА
Деля Чаушева
03-14.10.2013
Необяснима работа са предметите на изкуството – възприятието от тях пада в душите ни като дъжда, огрява тъмните места там като слънцето или носи сянката на съмнението. В студения отглас на композицията можеш да откриеш нови посоки към света, в които математиката, физиката, поезията са само синоними на стичащите се през нас провокации. Необяснимо, но свежо, остро преминават през мен картините на Деля Чаушева. Като писък на птица, като внезапно откровение, като човек току що завърнал се от смъртта, като скенер, усещаш цветовете и линиите, показаните и липсващи пространства в тези творби.
Разбираш, че някъде вече раждането съществува. От разума, обаче, няма и следа, съществото профучава из първичния въздух, а после те облъхва енергията на интелекта, който с такава сила е запратил цветовете, че усещаш как се запалваш от тях.
За някого рисунките ще бъдат само цветни маски върху листа, но само който може да ги види той ще усети затворената бездна в тях. И си задавам въпрос – тези „Брегове на спомена” в миналото ли са или далеч пред нас, а може би това е конструкцията на емоцията, видимия и образ, вика към живота или вика срещу него.
Аз виждам тук повече брегове и по-малко спомени, брегове, които ни заливат със странните космически звуци. Прииждат и се връщат световете, в които времето е постоянно сегашно. Как ли се чувства вулкана, малко преди да изригне? От някъде иде симфония на Шостакович.
А може би тези рисунки са резултат от една силно изразена емоция, може би са пепелта на чувството, може би те са ритуалния край на всеки вик на душата.
При Деля Чаушева отговорите са много и са внезапни. Понякога ти настръхва косата от тях, понякога вървят след теб като живи същества и чакат да ги приемеш. Отговорите са пълни с енергия и вик, пълни са с брегове на неоткрити пространства, но колкото и да са самотни, студени, неочаквани, взривяващи, точно с това, те приближават към човешкото, към вселена на неизвестното, опасното и страховитото желание да го завоюваш.
Сашо Серафимов