„5 ПРИКАЗКИ И ДРУГИ”

Еслица Попова

03 – 15.01.2013 г.

Заобиколени сме от хиляди наративи – визуални и текстови. Всеки иска нещо да ни каже и чрез изказаното да ни приласкае, подмами, съблазни. В този луд поток от информация, притихнали, копнеят за нашето внимание приказките. Онези познати истории, с които са ни приспивали, утешавали и които сме си позволили да забравим.

Приказката не е обикновен наратив. Независимо от жанра си тя носи мъдростта на отминалото време и магията, получена при допира на несъчетаеми измерения. „5 приказки и други” разказва Еслица Попова в галерия „Аросита”. Фόрмата на разказа е изключително актуалният през последните години видеоарт. В конкретния случай фόрмата успешно се адаптира към артистичната концепция. Във видеата на Еслица Попова присъства и сюжетно развитие, т.е. именно чрез видеата се разказват 5-те приказки. Така визуалният материал се доближава до два феномена на седмото изкуство – анимационния и късометражния филм, но трайно остава в полето на визуалните изкуства. Сполучливият синтез е резултат от преднамереното ‘разказване’ чрез средствата на визуалния език. Във видеата няма говор, но са наситени с интензивно движение както на фигури, така и на фонове. Силуетите, чрез които са маркирани главните действащи лица, не носят персонални белези. Те са архетипи, образи-обобщения или алегорични явления. В своите „Антропометрии” Ив Клайн избира гърдите, корема и бедрата, за да внуши представата за осезаемост на човешкото присъствие. Нещо подобно се случва и тук. Силуетите, обитаващи видеата-приказки, са плътни, витални.  В същото време са издължени и подвижни, сякаш наблюдаваме как екраните се превръщат в сцена на гъвкави, енергични танцьори. Във всички нива на своята визуалност приказките запазват приказната си природа. Разполагат се в две измерения – на космоса, чиято история разказват и на света, в който разказът им функционира като такъв.

Приказните наративи Еслица Попова взима от книгата „Любовни приказки” на Анри Гуго и озаглавява видеата си „Ромео и Жулиета”, „Как човекът се сдоби с жило”, „Труженикът на влажната бразда”, „Три капки мляко”, „Боговете, които се обичаха със забранена любов”.  Добавя и така наречените „Глави” – лица, типични за местата, където пътува. Лицата са в двата си профила и в анфас, т.е. виждат се от всички страни и то по най-характерен начин. Също като приказките те носят мъдростта на поколенията, но не като разказ, а като генетична информация. Неповторими светове се крият както в приказките, така и в умовете ни. Съвсем неслучайно човешките глави присъстват в изложбения проект на Еслица Попова, тъй като хората са и главните герои, и умелите разказвачи на приказките, които обговарят, подреждат и преподреждат обитаемия космос.

Катерина Костадинова