Като пръскаме измислени от нас и позволени ни от Природата светулки по градовете си нощем, впрягаме физическите закони в схватка с метафизичния мрак.
Това показва, че седем века след дантевата Беатриче и три века след Просвещението още сме в обятията на суеверието в мисленето си за петното. С греха го свързваме от страх и по това си приличаме с престорено незрелия Данте от „Рай”.
Много свещи още трябва да изтлеят в безфрмена маса, преди да разберем, че „и тъмните и светлите места” произлизат от „мощта на разума”. На божествения разум?...