Скрити източници

Петер Цанев

22 ноември-06 декември, 2011 г.

Петер Цанев

Скрити източници

“The strange thing about ready-mades is that I`ve never been able to come up with a definition or an explanation that fully satisfies me.”(M. Duchamp, 1962).

Всички форми на изкуство извличат сила от вътрешните способности на твореца.  Изкуството на редимейд извлича своята сила от външната позиция на твореца, защото редимейд  е насочен към неутрална реалност, в която всички вътрешни  способности са фалшиви способности. Творецът при редимейд изкуството контактува с реалност, която е единствената достъпна реалност. Ето защо при редимейд  художникът не измисля нова реалност, а използва скрити източници за не допускане на съществуващата реалност.

Петер Цанев (р. 1967) е художник  и историк на изкуството, който в своите проекти и изследвания  е привлечен от психологическите парадокси и основания на изкуството. Автор е на книгите „Психология на изкуството” (2008)  и „Психологически подходи в изкуствознанието” (2009). Професор е по психология на изкуството в Националната художествена академия в София.

Самостоятелни изложби :  Инструменти на съпричастност, Галерия „Райко Алексиев”, София (2011), Непредвидимо прозрачен. Хетерохронни инсталации. Галерия Ателие Пластелин, София (2010), Ектопластични рисунки и инсталации, Национален център за съвременно изкуство, Шипка 6,  София (2009),  Упражнения по съвършенство, Галерия Ирида,  София (2006), Халюциниращи обекти, Салон 77, Ниш (2005),  Жертви на декориране, Галерия XXL, София (2002).

Колективни изложби : Unlimited – награда на М-тел  за съвременно българско изкуство, София (2011), Изложба на номинираните за наградата на Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство, Галерия „Райко Алексиев” (2011), Годишни награди на М-тел за съвременно българско изкуство, Индустриално пристанище,  Варна (2009),  Изложба на номинираните за наградата на Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство, Софийска градска  художествена галерия (2008), Визуално безсмъртие, Проектум М54, Базел (2007), Donumenta, Регензбург (2005).