Преминаването

Косьо Минчев

Времето е нерелативно и неадектвано понятие. За Косьо Минчев времето не съществува, а важни са случването и местата. Той не случайно избира живописта и скулптурата, тъй като и двете изискват особено отношение, устойчиво откъм объркващото мерило за време.

Запознаваме се в първите дни на октомври на откриването на изложбата му "Преминаването" в столичната галерия "Аросита". За Косьо Минчев, който от близо 13 години живее и твори извън България, името не тежи с автобиографичен подтекст. Преминаването, казва, по-скоро трябва да се усети леко през възможните му състояния - въздух, вода, земя...

"Преминаването" е първата самостоятелна експозиция на Косьо Минчев у нас за последните десет години. Последвалата ни среща се вмъква случайно в графика за двуседмичния му престой в София, преди да се върне към ателието си в Ню Йорк. А имаме и други причини за срещи - след "Преминаването" е ред на още две изложби на групата XXL с негово участие. Неизбежно е, връщаме времето.

Реминисценции

От 90-те е фокусът на втората експозиция с участието на Косьо Минчев за по-малко от месец в България. Изложбата представя избрани работи на творци от кръга на галерия XXL, за която след Косьо Минчев към списъка задължително добавяме Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Иван Кюранов, RASSIM, Генади Гатев, Георги Ружев, Петър Райчев, Анатолий Осмоловски, Дейвид Д'Агостино, Борис Сергинов, Росен Тошев, Красимир Добрев, Димитър Яранов. Изложбата "Реминисценции от 90-те" е в Софийска градска художествена галерия до 21 ноември.

Разговорът, разбира се, за дълго се сгушва в годините около средата на 90-те и групата XXL, чиито радикални концепции неизменно водят след себе си провокации. XXL била създадена, докато всички те още били студенти, разказва Косьо Минчев. Самият той тогава следвал Скулптура в Националната художествена академия при професор Емил Попов.

И макар днес той да усеща това "събиране" като ирационално в технически смисъл, в идеологически контекст събирането на групата за него е конкретно: "По някакъв начин станахме проводници на западната и глобалната култура, която днес преосмислям и преоценявам на везните на моята самокритичност. Създадохме XXL чисто интуитивно и може би сме улучили точните време и място. Тогава може би наистина имаше точни време и място".

Идеята за "Реминисценции от 90-те" дошла от Свилен Стефанов и Иван Кюранов, които са и куратори на изложбата. Те са сред двигателите на групата, останали в България. Иначе повечето от членовете й напускат страната и случайността (или не е тя) прави така, че да живеят съвсем близо един от друг в Щатите. Десет години след разпадането на XXL всички се събират за две изложби в България, като за втората ще стане дума отново по-нататък. Това обаче не е възкресяване на идеологията, тъй като всички радикални практики си остават там във времето, в което са родени.

"Ние много се бунтувахме - срещу анахроничността, закостенялостта, консерватизма", продължава разказа си Косьо Минчев. Питам го как се чувства днес като творец - но от позицията на външен наблюдател у нас - и тук умишлено подсказвам, че като че ли за тези десет години съществени промени не се забелязват. "Може би е така", казва той и някак спокойно добавя, че всеки процес изисква не просто време, а преминаване.

През 1997 Косьо Минчев напуска България.

Не време, а място

И тъй като времето в този разговор остава вторично понятие, с Косьо Минчев се пренасяме към местата и Ню Йорк. Ателието му в Грийнпойнт е на пет минути пеш от неговия дом в Лонг Айлънд Сити. "Не правя планове за повече от ден-два напред и се опитвам да не пилея енергията си, докато съм в ателието", казва той. Най-важното днес е да твори за себе си.

Говорейки за реализацията на проекти и идеи, предвидимо намесваме и Джеф Куунс, с когото Косьо Минчев е работил четири години. "Имаше някакъв сблъсък на енергии помежду ни, може би вътрешното его не успя да намери баланс между нас", обяснява той. Нататък в разговора пoдчертава обаче, че от съвместната работа с Куунс е научил много.

Към момента Косьо Минчев работи предимно със скулптура, тъй като "тя изисква повече". С радост разказва за изложбата на негови скулптури в галерия Beaumont в Люксембург, като към настоящия момент три от тях са изложени във FIAC, Париж. Някои от работите представяме и във фотогалерията тук в Zar.bg.

Иначе описва актуалните си занимания като преминаване от краен концептуализъм към не-концептуализъм: "Започнах да не разбирам и да не харесвам развихрилия се световен концептуализъм. Искам да се абстрахирам от размножаването на всякакъв вид пост-концептуализъм", аргументира се Косьо Минчев. След това припомня максимата на Гьоте, според която трябва да се прави само онова, което не може да не се прави. Това, предупреждава Минчев, е твърде рисков процес, тъй като обратният избор е нищо да не се прави.

За добро или лошо Ню Йорк е тежък град, в който можеш да развиеш в себе си крайни качества, включително креативност. Навярно Ню Йорк е най-антихуманното и деградиращо място в света, като сегрегация на хора, продължава Косьо Минчев. Точно тези фактори обаче предизвикват и случват неща. Има неща, които в места като България наистина липсват.

Заличаване на историята

Романтиката и приятелите връщат Косьо Минчев в България. "Тук силно ме впечатлява тази романтичност, тази задушевност. Това, че хората могат да говорят помежду си откровено". Така почти затваряме кръга словесно и неусетно се озоваваме в актуалната София и втората изложба на групата XXL. Като продължение на "Реминисценции от 90-те" през ноември столичната галерия "Академия" ще представи новите работи на творците с определящото XXL отпред. "Искаме да покажем какво сме правили едно време и какво правим сега, заедно и индивидуално", добавя Косьо Минчев.

На експозицията, която се открива на 20 ноември, той ще представи една от последните си скулптури Erasing the History / Заличаване на историята / Хитлер с отхапан мустак.

Скулптурата, обвързана с конкретни исторически и политически смисли, се радва на успех в Ню Йорк. Бюстът на Хитлер с отхапан мустак е: "минималистична работа с много семпла намеса, тъй като съм отхапал мустака, още преди да го отлея в бял материал, т.е. той не съществува", обяснява авторът. Вдъхновена от изказвания на президента Буш, скулптурата ознаменува супер силите на деня, които могат и променят историята.

Следващият проект на Косьо Минчев е свързан с представяне на прочутите му портрети на агнета в галерия Stephan Stacks в Челси. Иначе концепцията тук се инспирира от суматохата в Ню Йорк, където престоят често може да се тълкува и в библейския смисъл на жертва.

След
Преминаването, Реминисценции и Заличаване

финално срещата ни потъва в почти мистичен сън. Със следващата си работна идея Косьо Минчев си поставя за цел чрез скулптурата да изследва различните състояния на човека, например специфичния момент на заспиване (а той остава винаги мистика). "Да се прехвърли тази мистика в скулптурата не е никак лесно - това може да бъде объркващо и объркано", като че ли по-скоро на себе си казва Косьо Минчев.

Но пък това е и начинът да усетим нещата, които иначе докрай биха останали мистика.