ПРОЗРАЧНО АТЕЛИЕ

Десислава Христова

16 февруари – 2 март 2011 г.

Всяка сутрин заставах с чаша кафе пред затворената стъклена врата на ателието и гледах как стоят работите ми от външната дистанция. Улавях се, че всъщност по-често гледам сенките, които металната врата хвърляше върху пода в съвършени геометрични форми, пораждащи съвсем други асоциации и мисли в главата ми.

След това влизах вътре и всичко вече изглеждаше различно. Прозрачната врата хвърляше черни, непрозрачни сенки върху сивия под, покрит с идеите на всички художници, преминали през ателието преди мен.

Продължавам да мисля за това къде възприятието ми е по-реално – отвътре или отвън...