КАМЕН СТАРЧЕВ
графика
04.11 / 18.11.2008 г.
Пътуването през дебрите на изкуството зависи единствено от желанието на всяка отделна личност да допусне изящното в себе си. Самото то – изкуството – съществува и без нея. И не става нито по-добро, нито по-лошо, ако някой не иска да се съприкоснови с него. Трябва да притежаваш арсенал от сетива и чувствителност, за да приемеш красивото. Това е една от най-хубавите дарби на човека, но и от най-малко употребяваните. А точно тя трябва да бъде използвана в максимална степен, за да се усети целият смисъл на представеното в изложбата на Камен Старчев. Графичните листове, озаглавени „Спящи богове”, „Превръщане”, „Елементи”, „Природа” са изненадващо деликатни, като се има предвид, че излизат изпод ръцете на скулптор. Парадоксът на равноправното наличие в тях на дума и мълчание, на взаимна обусловеност на светло и тъмно, на форма и пространство би бил странен, ако нямаше своето логическо и емоционално обяснение. За него обичайното не е нищо друго освен повърхностно, незначително и в крайна сметка елементарно. Затова записва с образи впечатленията си, но, преди всичко – своите намерения. Позволява си да изрича изтъкани от черното и бялото на графиката думи, без да търси точния им адресат. Защото те не са въпрос само на зрение, но и на тълкуване и са предназначени за повече хора. Или поне за тези, които са готови да ги приемат.
Посоката на разсъждения на Камен Старчев отвежда към и без това рядко разбираната истина, че ние всъщност, сме една изключително важна част от творбата, която виждаме. Той е наясно, че без да предизвикаме активността на съзнанието и подсъзнанието си при възприемането на видяното изкуство, най-вероятно напразно ще чакаме то да си проправи път до нас. Разбира, че хората са в състояние да приближават до себе си непознатото със средства, които многократно надвишават силата на обикновеното знание – с по-съвършените, но и подценявани естествени инстинкти, заложени във всеки още от мига на неговото зачеване. Мистицизмът на това твърдение може да е шокиращ, но той просто потвърждава, че най-важните неща, които хората носят в себе си, са най-трудно изразимите. Тези, за които нито един език, нито какъвто и да било жест, мимика или поведение не са достатъчни, за да бъдат обхванати напълно и разбрани съзнателно. Те предполагат използване на атавистичното, което векове цивилизация са се старали всячески ако не да унищожат, то поне да потиснат максимално. Атавистичното, което ни прави повече хора, когато се нареди до интелектуалната сила и я обогати със своята непосредственост. Затова неговите графични листове трябва да бъдат гледани не като повторение на елементи от познатия ни свят, а като пътеводител към друг такъв. Може би светът от сънищата на боговете. Свят, за който не сме сигурни че съществува, но толкова много бихме искали да е реалност.
Една отколешна история разказва за индианец отшелник, който копаел с мотиката си земята и получавал нейните плодове. Не щеш ли изпаднал в религиозен унес и сметнал, че мотиката му е божество, което му осигурява тези земни плодове, окачил я на близкото дърво и започнал да й се моли. Земята запустяла, а той умрял от глад. Смисълът на тази притча е, че трябва постоянно да се работи. Графиките на Камен Старчев са такова сечиво. А най хубавото е, че той дори и не помисля да спира обработването на своята нива.
Николай Бошев