BG EN

ОБРАТНА РЕАЛНОСТ

Борис Колев

14-28.09.2023

Какво да прави един художник днес, в съвременния достатъчно объркан и същевременно глобализиран свят? Въпросът може да прозвучи твърде общо или дори абсурдно, но той изисква всеки път напълно конкретни отговори.

Борис Колев предоставя на публиката възможни решения, валидни за неговия живописен темперамент, за пластическия му мироглед и за неговата чувствителност. Преди всичко – да остане верен на себе си, да бъде майстор в своя занаят. Второ – да бъде ангажиран по отношение на социалното битие на изкуството. Разбирането за подобна позиция, разбира се, няма нищо общо с някогашната „ангажираност“ на идеологически впримчения художник. В условията на творческа свобода и на възможност за непринуден избор, това означава овладяване на широк простор за изява на собствените емоционално изживени и осъзнати позиции в изкуството.

В новите си картини авторът отдава предпочитание на размишленията, на тревогите и на предизвикателствата пред човека, по неволя ситуиран в самата сърцевина на противоречията на днешното общество. Като че ли все по-осезаемо подобни творчески импулси се превръщат в осъзнато кредо и в своеобразен компас, който насочва ръката на художника.

Персонажите в картините са непроницаеми, обвити в някаква  меланхолична аура, вглъбени в себе си „затворени монади”, които не крачат, не жестикулират, не извършват някакво действие, не „разговарят” помежду си или със зрителя, а просто „са“. Карнавалното начало, знак за продължаващата „човешка комедия“, им придава едновременно деликатно внушен гротесков, но до голяма степен и неафиширан драматизъм.

Във време, когато очертанията между житейската и артистичната, художествената реалност все повече дифузират, когато цинизмът в обществото почти се е превърнал в норма на поведение, когато стихията на масовата култура все по-властно нивелира и релативизира стойностите, на художника сякаш не му остава нищо друго, освен да улавя по свой начин, подобно на чувствителна антена, някои от абсурдите и парадоксите, които постоянно съпътстват дните ни.

 

проф. д. изк. Чавдар Попов