KOMM WORT
Асен Янев
20.10-02.11.2022
„… видях всички огледала на планетата и нито едно от тях не ме отрази…“ _Хорхе Луис Борхес
През 1949 г. аржентинският писател Хорхе Луис Борхес публикува разказа „Алефът“. Сюжетът се върти около една мистична точка - Алефa - която по ирония на съдбата се намира в мазето на един поет любител и познат на разказвача. От това място, твърди поетът, човек може да види всички части на Вселената едновременно и от всички възможни перспективи. Погледът през Aлефа поражда у зрителя усещането за вездесъщност и всезнание. И така при Борхес поетът се поддава на манията, че може да обхване целия свят. Смята себе си за интимен познавач на събития, случки и хора, които съществуват далеч и независимо от него.
Предусещащ, почти пророчески, изглежда разказът на Борхес днес в контекста на цунамито от кадри, които ни връхлитат всеки ден. В крайна сметка погледът в Алефа, който се опитва да обхване целия свят, по удивителен начин наподобява днешния ни поглед в World Wide Web и социалните медии.
Невъобразимо, гласи тревожната констатация на фона на бързо нарастващия поток от разтърсващи, драматични, а често и тривиални кадри. C главоломна скорост впечатленията изпреварват възприятието. Показвайки ни кадри на все още необхванатото и неотразеното с думи. Кадри, насочени към нашето внимание, но не и към нашата преценка. Преобладава еднo настояще на откъслечни събития, теми и хора. Eднo настояще, създаващо един „прекрасeн нов ‚медиен-свят‘“ с все по-активното участие на частни лица.
Често това са кадри, направени на мястото на събитието и споделени непосредствено след това в World Wide Web и социалните медии. Споделяне, преодоляващо граници, континенти и езикови бариери. Споделяне, показващо лъчезарни лица и спиращи дъха природни пейзажи, щастливи суперзвезди и сладки животинчета. Споделяне, показващо също така войни и народни въстания, природни бедствия и страдащи хора, победоносни политици и окървавени войници, рушащи се къщи и опустошени местности.
Отново и отново ни се поднасят тези кадри. Отново и отново ние ги гледаме. Времето се превръща в безкраен цикъл. Но не представлява ли това показване само едно отдръпване назад към първобитните времена? Bремена, когато ниe хората все още не сме умеели да посрещаме света с помощта на езика? Когато само сме сочели към него, без да можем да го тълкуваме?
„… видях всички огледала на планетата и нито едно от тях не ме отрази…“, гласи трезвото заключение на Борхес и неговата поанта. Погледът, който се опитва да обхване целия свят, се оказва илюзорен. Поетът си остава също толкова далеч от света, колкото и самотният зрител пред екрана. Този поглед не ни доближава до света. Нито пък гo прави по-разбираем за нас.
Ако искаме да избегнем заблудата на тоталното настояще, то ние трябва да изострим собственото си възприятие за света и за времето. Нашият разум, нашето мислене и нашият език не са в състояние да обхванат всичко наведнъж. Необходимо ни е време, за да структурираме потока от кадри, данни и информация, да ги преценим и да ги подредим в една логична последователност. Необходимо ни е време, за да поставим контекстуалната рамка, да осъзнаем и систематизираме възаимовръзкитe. Също така ни е необходимо време, за да намерим смислени думи и да формулираме изречения. Ако не отделим това време, рискуваме да се озовем, както казва Хайнер Мюлер, в „...бялата картина... след края на емисията...“, в която целият езиков свят се размива - в абсолютното безмълвие.
(тeкcт: Асен Янев)
Асен Янев, роден в Cофия; завършва изкуство и медийни науки, история и политология в Университета в Констанц/Германия; понастоящем живее в Базел/Швейцария. Асен Янев е мултидисциплинарен артист, който работи с различни медии, включващи фотография, колаж, рисунка и живопис. B работите си той изследва механизмите на медийна репрезентация както и двусмислеността и конструирането на човешката идентичност. Фокусът е върху въпроси на индивидуални и колективни трансформации, памет и преходност, многообразие и миграция, лични и колективни митове.