Еслица Попова - 2017 - Изложби - Галерия Аросита

ФЛУКС

Еслица Попова

22.11–01.12.2017

Януари-март 2017, Париж

Два месеца живях върху една река. Под мен вървяха хора и кучета, летяха колелета, моносайкли, кънки, бутачки и птици, бръмчаха коли и кораби, тракаха копита на коне, фучаха сирени - за пръв път съм денонощен очевидец на този флукс. Потокът от звуци и светлини ме втечни, изпи ми мозъка и ме превърна в атом, борещ се с течението. Заседнах в ателието, което си е вид победа над флукса. Отдолу пък засядаха просяците, но само нощем. Те си спят и ний си спим. Кога ли ще се сменим ? Тази картина невинно започна със стрелката на Нотър Дам. Поразраства се.

Март през нощта в Русе, спор с приятели

България е държавата в Евросъюза, която се слави с най-голяма корупция в управлението, където свобода на словото няма и където, поради липса на култура и информираност, както и на липса на независими източници на информация и заливане с пропаганда, се създава ‚врага‘ – мигранта. Тук не се говори за историята на войните в Близкия Изток, не се обявява нашето участие и отговорност (или безотговорност) в тези масови убийства, а се показват на преден план няколко криминални престъпника-мигранти и от тях се генерира извода, че всички мигранти са изнасилвачи, убийци и джихадисти, които трябва да се обстрелват по южната ни граница. И когато първата редица падне, да се стреля по втората, докато Мигрантът се уплаши, обърне гръб и побегне. Пак да се стреля на месо, докато всички бегълци се откажат и си се върнат там, откъдето са дошли, т.е. при бомбите, които ние пращаме, плащайки редовно данъците си и пазейки нашия стационарен псевдоуют, затваряйки очи за всичко, което може да го наруши.

Щем не щем, ние СМЕ част от всичко, което става по света. Това всичко ни засяга пряко.

 

24.4.2917, София

На спирката на Женския пазар видях сплотено дебело семейство от 4 мигранти с торба пълна с евтини зеленчуци от края на пазара, като българските художници в Париж.

Бг просяци-пияници, заедно със стационарни мигранти, които се хилеха и пиеха на и край едни пейки. Може би маргиналите по-добре се смесват ?

Млади мъже кацнали на колове по тротоарите на Мария Луиза до Лъвов мост. Полиция. Видима. Няма кого да укротява. Аз крача с железните гащи. Намирам само табелите – тази за обесения и другата за римския град. Мигранти няма.

Радостно се затичвам към скупчването на другия край на Лъвов мост. Надежда. Отварям ушите : английска реч, куфарчета Самсонит, сини очи. Млади туристи.

Май 2017, Южна България

Приюта за психо-старци до бежанците в природата на Пъстрогор. Бабичката-градинаро-клисарка, обезпопена, на която й обрали пипера и прасковите докато дремала в сиеста. Кой ? Мигрантите. Затворили лагера.

Ориента на пазара в Харманли. Ако бях мигрант, искам да съм там. На фона на моста на Белоногата. Град под видео наблюдение. Шарено. Продавачката : „Отдавна са тук. В началото беше трудно, но вече свикнахме.“ Мигрантите правят усилия. Наш‘те вардят. Двама арийци стърчат и гледат, а край тях се точи шарена тълпа без да ги докосне.

Бяла – санаториум, старчески дом, момче с джип, което ме заведе през моста към планината до лагера за бежанци. Двамата пазачи. Имали много деца и учителката Марчето ходела да ги учи. Да, имат нужда от материали. Обади се на шефа им.

Любимец – лагер от затворен тип. Полицаят любезен любимчанин. Няма деца. Няма и хора почти. Защото в затвор не се живее…20тина души. Висят дрехи. До тях – спортна площадка, пак с мрежи, финансирана от Еu. Военните – в руини, голи до кръста, бърникат по зазките. Отсреща – Ма‘алата, пасе бял кон – единствената волна фигура в пейзажа.

Вражеската кристоподобна инсталация на южната граница на Бг-то и на Еu-то – лъскав глупав змей, показва приоритетите ни, бравос! Ние, българите, също като американците на Тръмп, сме строячи на стени. С бодлива тел, начупени бутилки, ток и други орнаменти по върха. Ние сме гостоприемни, но само към себе си и телевизора.

 

Еслица Попова

Бг-то в Eu-то, 2017

Copyright © 2018 AROSITA All Rights Reserved