ТАНГО

Тереза Зиковска

07 - 10. 06. 2017

Тереза ме помоли да открия изложбата ѝ в галерия "Аросита", защото я познавам отдавна. Да, така е. Познавам я от "малка", от ученическите ѝ години в гимназията за приложни изкуства в София.
Тя, въпреки всичко, което ни поднесоха годините на безкрайния преход от комунизъм към демокрация, стана художничка. Защото и тогава, а и досега "страст" е ключовата дума, която я определя. Страст към живота и страст в изкуството, което за Тереза не е само професия, а начин на живот.
Такава беше като ученичка, а виждам и сега, че тази страст се излива, в начина на създаване на картините директно пред публика, в избора на сюжети, в експресивните живописни мазки.
Да станеш част от спектакъла, да рисуваш и преживяваш едновременно заедно с другите изпълнители е пърформанс, в който обаче като "документация" остават картините. В днешните технологични времена твърде рядко можем да видим непосредственото преживяване на живописващ в момента художник. А това преживяване си заслужава, защото можеш да видиш, да усетиш, да се заредиш с енергията на авторите. Не случайно "Екшън Пейнтинг", въведен от Джаксън Полък, се смята за практика и експеримент довел до появата на пърформанса като изразно средство.
Тереза сподели, че рядко работи върху картините, които създава по време на спектакъла.
Спектакълът "Танго с Пиацола" започва по идея на оперната певица Станислава Марчева през 2015 година. Това е проект, който осъществява амбициозен синтез на изпълнителско, оперно, танцово, драматургично и изобразително изкуство чрез музиката на Астор Пиацола, поезия на аржентински и български поети и словото на Хулио Кортасар. Досега се е състоял във Варна,Свети Влас, Пловдив, София и всеки път преживяването е различно и картините на Тереза Зиковска погледнати като визуална "документация" са различни.
Формите са резултат на субективните реакции на художничката, която трябва да реагира не само на спектакъла, но и на собствените си чувства. Да се дистанцира като наблюдателка, както художник пред модел, но и да се слее като изпълнителка, за да е пълнокръвна част от цялостния спектакъл.Такова двойнствено положение съдържа рискови моменти. Трябва да има избор на позиция и Тереза, като че ли преминава и през двете възможности.
Любовна прегръдка и танц, жена с червена рокля, жена с червена коса, жена с червена плът, плътта, самата материя - съблазън и живот; от сюжет и образ до абстрактен ритъм и цвят, от експресивен разказ до страстно изразяване.
Друг много интересен момент е женския поглед върху женската страст, върху женското начало. Защото, струва ми се, винаги фокусът в картините е жената в червено. Започнах да виждам връзка в картините на Тереза Зиковска на страстта с изкушението.
"Съблазън, прелъстяване, прелъщение", също "измама, примамка, подмамка" -така е определена в тълковния речник думата изкушение.
Може ли това да е женската същност? Изкусителката, жената с червената рокля, която страстно ни съблазнява във вечния танц на живота?
Така е в Библията.Съблазнените Адам и Ева са изгонени от Рая и им се налага да живеят. Какъв ще бъде техния живот и дали ще е динамичен и страстен танц зависи от свободната им воля.
В картините на Тереза този страстен танц сякаш е неизбежно естествен, независимо от лудия ритъм. Той, ритъмът, е заразен и сякаш ни кани да се включим, да се завъртим, да се насладим, да живеем, да се изкушим от страстта.

Аделина Попнеделева

Copyright © 2017 AROSITA All Rights Reserved