“БАЛКАНСКО ВУДУ ”

Еслица Попова

7- 20. 05. 2014

Балканско вуду - легенда за свобода или форматирана реалност?

 

Заживях в Люлин.

Адаптирах се и към махалата, и към клавиатурата на кирилица, и към тъгата и студа, и към гнева, простащината. Играя с невежеството, умората. Понякога имам проблясъци на разум. Системите ме отблъскват, което е добре. Никъде не се вписвам удобно, което ме кара да съм нащрек, винаги на път - катунът не спира да върви, коминът пуши, ли пуши...Всички сме цигани и пътници, всички сме несигурни, прокудени, лутащи се (gens de voyage към "свободата"?). Това не е лошо или хубаво, а семпла констатация. В  супата има моменти на безгранично, налудничаво и напълно необяснимо и анти-логично заразно щастие, към което явно сме предразположени. Видях го във футболните усмивки на бежанците от войната в Сирия, виждам го в циганската сватба край варелите за боклук под прозореца ми, виждам го и в себе си. Весели чудовищни плашила.

 

Това е една изложба далеч от хоризонта, без опорни точки. Дефиле на изненадващи балкански персонажи, някак странно познати от карибското вуду. Ритуалът се върти около и във кофите за смет - механичен, духовен и светски епицентър на живота в Люлин1. Хората там работят в кофите, пият си кафето и си пушат, облегнати на тях, женят се край тях, скачат на въже и ритат топка, учат си уроците там, смеят се и плачат в тези кофи. Те са тяхното родно, работно и лобно място. Предполагам, че ги обичат.

 

Затова и фуниеобразната структура на експозицията, която "изтича" в отходното място на галерията с там поставеното видео Боклук.bg. По пътя на зрителя има рисунки, вуду инсталации, книги и марионетки. Публиката е поканена да порисува в рисунките (трибуна на настроения, като стените на скапаните сгради в Люлин, материал има), да подреди инсталациите, да прегледа библиографията и да разбута плашилата. Единствената константа е видеото в тоалетната.

 

Изложбата е спонсорирана от приятелите ми Хелън и Вальо Коцеви, които ми предоставиха апартамента си в Люлин; от майка ми Таня Попова, която ми помогна с плашилата и с постоянна сляпа и пристрастна морална подкрепа, както и от Роси Гецова от галерия Аросита с всичко, което прави за нас.

 

Еслица Попова е родена в Русе през 1965 г.

Завършва живопис в НХА - София.

Без местожителство (с няколко фалшиви). Напоследък работи в Люлин 1.

 

Copyright © 2017 AROSITA All Rights Reserved