ЛОРА РУСИНОВА
“Неистински пейзажи”

23 СЕПТЕМВРИ – 07 ОКТОМВРИ 2008 г.

Неистински пейзажи

Връщането в родината след две десетилетия е като сън за един художник-номад. В съня спомените не подражават на природата. Спомените се явяват като застинали кадри от някогашен филм. С времето кадрите са изтъняли. Светът извън обсега на ежедневния ни визуален опит е станал неуловим, субтилен. Всяко нещо е на мястото си, но е изгубило свойствената си форма – точно както в днешния наш свят: Водата на Сена изглежда неистинска под светлините на Париж. Токио гледан от високо не показва истинския японски пейзаж. Наблюдателят е сложил маска на лицето си, за да преживее пейзажа като истински чрез своето вътрешно зрение.

Наблюдателят може да се опита да затвори пейзажа в кубче и да го запази за себе си. Ала нещата вече са изгубили свойствената си форма, цветовете са избледняли. Наблюдателят се връща отново към опита да види в последственост целия, истински пейзаж... реалността... отпечатъка, който човек оставя след себе си се наслагва. Пейзажът е неистински дотам където човек оставя своите отпечатъци: светлините в Токио, Париж, Сеул, Стокхолм, Ню Йорк. Ярки цветове, силни като цветовете на знамената-послания окачени високо в Хималаите. Човек иска да бъде “там”, а не само “тук”.

Силните цветове на отпечатъка, който човек оставя се виждат само до под Върха. Върхът (Еверест) е друг пейзаж, който е достъпен и в сънищата, и в мечтите.

Красимира Карлсон

Copyright © 2017 AROSITA All Rights Reserved