Росица Гецова

ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ”

5 -20 НОЕМВРИ 2009

„ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ”
В ГАЛЕРИЯ “АРОСИТА”

В началото на ноември в галерия “Аросита” се откри изложбата “Чаена церемония” на Росица Гецова.

Пространството на галерията е овладяно от авторката чрез светещи обекти, ръчни хартии и фото инсталация, за да го превърне в нова реалност, такава каквато тя харесва и желае – игра от светлини и сенки, материи и ярки цветови акценти ... Какво всъщност е действителност съществува ли тя или не, може ли тя да бъде субективна – това са въпросите, които вълнуват Росица Гецова. Личните пристрастия на художничката както и няколко цитата от Харуки Мураками и други автори я карат да се обърне за постигане метаморфозата на реалността към източната естетика, чийто най-чист израз намираме в чаената церемония, предназначена за концентрация и медитация. В нейната същност са заложени минимализмът на изразните средства и дълбоката символика на всеки един детайл. Всичко е подредено и следва логично едно от друго, всяко действие или не действие носи дълбок смисъл и е израз на източната дзен-будистка философия. Основният смисъл на този ритуал е възпитанието в търпение и способността да се възхищаваш от красотата на света и живота.

Наситено виолетови “камъни” от ръчна хартия са прецизно подредени на плоскост, върху която се отразяват черните сенки на бамбукови клонки, аранжировка, която напомня за подредбата на далекоизточна градина. Над тях виси огромна светеща чаена торбичка с надпис “Tea Ceremony” и подписът на авторката, който изглежда като йероглиф. Върху друга от стените ярко зелени бамбуци, изработени също от ръчна хартия хвърлят своите сенки – реалните и тези създадени по фото път, създавайки интересни ефекти. Оцветени в черно истински бамбукови пръчици, сякаш се изливат от отсрещната стена в пространството и продължават идеята за контраста от светлини и сенки. Този визуални решения от своя страна ни отвеждат към размисли за ин и ян, тъмното и светло начало в източната философия и метафизика, двете противоположности, изначалните енергии, които се допълват взаимно и преливат една в друга. Голямо форматни релефни ръчни хартии, изпълнени в пастелни тонове, успокояват атмосферата и внасят хармония в пространството, като го превръщат в едно цяло.

Настоящето със своята несигурност и хаотичност, сякаш е в пълна противоположност с мирогледа на древно източните мислители за света и живота. Това вероятно подтиква Росица Гецова да избере реда, хармонията и единството на противоположностите като основни средства за създаването на нейна собствена реалност, където тя да се чувства добре, защитена и на място.

Стефания Янакиева